Путин на съд в Хага? Ще последва ли съдбата на Милошевич?
Международният углавен съд (МНС) издаде две заповеди за арест – против съветския президент Владимир Путин и против пълномощничката по правата на децата Мария Лвова-Белова. Юридическото обвиняване гласи „ военни закононарушения “, а съответно става дума за насилственото депортиране на деца от Украйна в Русия, почнало най-късно на 24 февруари 2022 година – т.е. през цялото време на войната в Украйна. По данни на украинското държавно управление до февруари тази години повече от 16 000 деца са били отвлечени от Украйна в Русия или в следените от Русия райони.
" Дойче веле " разяснява най-важните въпроси и отговори по отношение на проблема към ареста на Путин:
Путин носи персонална отговорност
Според съда има задоволително аргументи да се счита, че и самият Путин носи наказателна отговорност за това. През май съветският президент подписа указ, който разрешава украинските деца да получат по-бързо руско поданство. Освен това обвиняванията към Путин са, че не е възпрял своите военни и цивилни подчинени от осъществяването на военни закононарушения, показва АРД.
Наказателният съд оповести издадените заповеди и заради това, че закононарушенията не престават и в този момент, тъй че оповестението би могло вероятно да осуети последващи наказуеми дейности, добавя немската медия. Тя напомня и това, че издаването на заповед за арест на настоящ държавен глава от страна на съда в Хага е огромна необичайност. Това да вземем за пример се е случвало във връзка с в това време сваления судански президент Омар ал-Башир.
Какво значат заповедите за арест?
Докато Путин и Лвова-Белова се намират в Русия, заповедите за арест имат по-скоро алегорично значение, акцентира АРД. Международният углавен съд не би могъл да задържи двамата в Русия – той не разполага със лична полиция, която би могъл да изпрати в Русия за осъществяването на арести.
Предаването на Путин на съда би било реалистично най-рано след промяна на властта в Русия, само че и тогава то не е несъмнено. Това значи, че в обозримо време не може да се чака провеждането на правосъден развой, а в Хага развой в отсъствието на обвинения не е вероятен.
Не би трябвало ли специфичен арбитражен съд за осъждането на Путин
Обвинението, че Путин като държавен началник е виновен за осъществяването на военни закононарушения, е явен сигнал и има голямо символно значение, акцентира АРД. Освен това по този начин се лимитира свободата му на напредване. Ако замине за страни, които са членове на Международния углавен съд, там Путин би бил застрашен от арест. Дори и имунитетът му като държавен глава не би го предпазил от развой в Хага въз основата на сегашните обвинявания.
Следователите от Хага акцентират непрекъснато, че не бързат. И показват, че дълго време никой не е можел да си показа по какъв начин един ден някогашният сръбски президент Слободан Милошевич* може да застане на подсъдимата пейка в Хага.
Освен това решението демонстрира, че обсъжданото основаване на специфичен арбитражен съд не е наложително изискване за предприемането на стъпки против Путин. За наказуеми дейности като „ военни закононарушения “, „ закононарушения против човечеството “ и „ геноцид “ е допустимо отправянето на обвинявания, без да има смяна на статутите.
Какви са пълномощията на Международния углавен съд?
Международният углавен съд съществува от 2002 година. Той е приет от 123 страни, само че Съединени американски щати, Китай, Израел, Сирия, Русия и Украйна не са утвърдили неговия статут.
Въпреки това съдът в Хага в съответния случай може да се заеме и с съветските закононарушения в Украйна, защото с две специфични заявления от 2014 и 2015 година, признати след анексията на Крим, Украйна е признала пълномощията на съда и позволява негови следствия на своя територия, изяснява АРД.
Пред МНС към този момент не са вероятни наказателни дейности против представители на съветското държавно управление – съдът може да се намеси единствено против лица от страни, възприели неговия статут, каквато Русия не е.
Организация на обединените нации остава в подготвеност за разговор
Наказателно гонене поради експанзия би било допустимо единствено в случай че Съветът за сигурност на Организация на обединените нации съобщи случая на Хага. Подобна стъпка обаче може да бъде блокирана с несъгласие на Русия, показва АРД.
Междувременно стана известно, че генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш е подготвен, при положение на нужда, да продължи да води разговор с Путин - макар издадената от Международния углавен съд заповед за неговия арест. Говорителят на Организация на обединените нации Стефан Дюжарик съобщи: Путин не е станал личност нон грата за нашата организация.
Слободан Милошевич по време на трибунала в Хага
* Бел. на Lupa.bg: Слободан Милошевич е президент на Сърбия в интервала 1989-1997 година, а от 1997 до 5 октомври 2000 година е президент на Съюзна република Югославия. През май 1999 г. основният обвинител на Хагския арбитражен съд за военнопрестъпленията в някогашна Югославия, Карла дел Понте, повдига обвиняване против Слободан Милошевич за престъпления против човечеството по време на войните след разпадането на Югославия.
На извършените президентски избори през 24 септември 2000 година, Милошевич губи от претендента на блока Демократична съпротива на Сърбия Воислав Кощуница, само че отхвърля да признае провалянето си. На 5 октомври 2000 година Милошевич е заставен да се отдръпна от президентския пост след извършени всеобщи демонстрации в Белград и други огромни градове.
През юни 2001 година Сърбия предава Милошевич на трибунала в Хага, а няколко дни по-късно той се явява за първи път пред съда. По време на процеса някогашният сръбски президент употребява тактичност, сходна на тази на Георги Димитров на Лайпцигския развой, като взема решение да се пази самичък, и употребява отбраната си за изнасяне на нападателни пропагандни речи. На 11 март 2006 година Милошевич е открит мъртъв в своята килия във военния затвор на трибунала в Хага. Аутопсиите откриват, че е починал от сърдечен удар. Той по този начин и не чува присъдата си.
" Дойче веле " разяснява най-важните въпроси и отговори по отношение на проблема към ареста на Путин:
Путин носи персонална отговорност
Според съда има задоволително аргументи да се счита, че и самият Путин носи наказателна отговорност за това. През май съветският президент подписа указ, който разрешава украинските деца да получат по-бързо руско поданство. Освен това обвиняванията към Путин са, че не е възпрял своите военни и цивилни подчинени от осъществяването на военни закононарушения, показва АРД.
Наказателният съд оповести издадените заповеди и заради това, че закононарушенията не престават и в този момент, тъй че оповестението би могло вероятно да осуети последващи наказуеми дейности, добавя немската медия. Тя напомня и това, че издаването на заповед за арест на настоящ държавен глава от страна на съда в Хага е огромна необичайност. Това да вземем за пример се е случвало във връзка с в това време сваления судански президент Омар ал-Башир.
Какво значат заповедите за арест?
Докато Путин и Лвова-Белова се намират в Русия, заповедите за арест имат по-скоро алегорично значение, акцентира АРД. Международният углавен съд не би могъл да задържи двамата в Русия – той не разполага със лична полиция, която би могъл да изпрати в Русия за осъществяването на арести.
Предаването на Путин на съда би било реалистично най-рано след промяна на властта в Русия, само че и тогава то не е несъмнено. Това значи, че в обозримо време не може да се чака провеждането на правосъден развой, а в Хага развой в отсъствието на обвинения не е вероятен.
Не би трябвало ли специфичен арбитражен съд за осъждането на Путин
Обвинението, че Путин като държавен началник е виновен за осъществяването на военни закононарушения, е явен сигнал и има голямо символно значение, акцентира АРД. Освен това по този начин се лимитира свободата му на напредване. Ако замине за страни, които са членове на Международния углавен съд, там Путин би бил застрашен от арест. Дори и имунитетът му като държавен глава не би го предпазил от развой в Хага въз основата на сегашните обвинявания.
Следователите от Хага акцентират непрекъснато, че не бързат. И показват, че дълго време никой не е можел да си показа по какъв начин един ден някогашният сръбски президент Слободан Милошевич* може да застане на подсъдимата пейка в Хага.
Освен това решението демонстрира, че обсъжданото основаване на специфичен арбитражен съд не е наложително изискване за предприемането на стъпки против Путин. За наказуеми дейности като „ военни закононарушения “, „ закононарушения против човечеството “ и „ геноцид “ е допустимо отправянето на обвинявания, без да има смяна на статутите.
Какви са пълномощията на Международния углавен съд?
Международният углавен съд съществува от 2002 година. Той е приет от 123 страни, само че Съединени американски щати, Китай, Израел, Сирия, Русия и Украйна не са утвърдили неговия статут.
Въпреки това съдът в Хага в съответния случай може да се заеме и с съветските закононарушения в Украйна, защото с две специфични заявления от 2014 и 2015 година, признати след анексията на Крим, Украйна е признала пълномощията на съда и позволява негови следствия на своя територия, изяснява АРД.
Пред МНС към този момент не са вероятни наказателни дейности против представители на съветското държавно управление – съдът може да се намеси единствено против лица от страни, възприели неговия статут, каквато Русия не е.
Организация на обединените нации остава в подготвеност за разговор
Наказателно гонене поради експанзия би било допустимо единствено в случай че Съветът за сигурност на Организация на обединените нации съобщи случая на Хага. Подобна стъпка обаче може да бъде блокирана с несъгласие на Русия, показва АРД.
Междувременно стана известно, че генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш е подготвен, при положение на нужда, да продължи да води разговор с Путин - макар издадената от Международния углавен съд заповед за неговия арест. Говорителят на Организация на обединените нации Стефан Дюжарик съобщи: Путин не е станал личност нон грата за нашата организация.
Слободан Милошевич по време на трибунала в Хага
* Бел. на Lupa.bg: Слободан Милошевич е президент на Сърбия в интервала 1989-1997 година, а от 1997 до 5 октомври 2000 година е президент на Съюзна република Югославия. През май 1999 г. основният обвинител на Хагския арбитражен съд за военнопрестъпленията в някогашна Югославия, Карла дел Понте, повдига обвиняване против Слободан Милошевич за престъпления против човечеството по време на войните след разпадането на Югославия.
На извършените президентски избори през 24 септември 2000 година, Милошевич губи от претендента на блока Демократична съпротива на Сърбия Воислав Кощуница, само че отхвърля да признае провалянето си. На 5 октомври 2000 година Милошевич е заставен да се отдръпна от президентския пост след извършени всеобщи демонстрации в Белград и други огромни градове.
През юни 2001 година Сърбия предава Милошевич на трибунала в Хага, а няколко дни по-късно той се явява за първи път пред съда. По време на процеса някогашният сръбски президент употребява тактичност, сходна на тази на Георги Димитров на Лайпцигския развой, като взема решение да се пази самичък, и употребява отбраната си за изнасяне на нападателни пропагандни речи. На 11 март 2006 година Милошевич е открит мъртъв в своята килия във военния затвор на трибунала в Хага. Аутопсиите откриват, че е починал от сърдечен удар. Той по този начин и не чува присъдата си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ